Ани Събева 
До 3-годишна възраст на детето нито един вид дигитално устройство с екран не е полезен за бебето. Употребата на дисплеи за усмиряване на немирните деца е откровено вредно – то води до пристрастяване и до т. нар. „екранен аутизъм“. От тази гледна точка е желателно родителите отрано да вземат решение как ще позиционират екраните в ежедневието на детето, съветва Анна Влаева, специалист и консултант по ранно детско развитие.
„Дали е редно да занимаваме детето чрез екран? Не, не е. Точно това е причината за явлението, което в днешно време се наблюдава сред децата и се нарича „цифров аутизъм“ или „екранен аутизъм“, казва Влаева.
Причини за екранния аутизъм
Защо се случва така? „Ако бебето и малкото дете често се развлича с екранни забавления, то развива пристрастеност,“ казва Влаева. Механизмът е доста семпъл: на екрана всичко е цветно, шарено, ярко, бързо и се случва „от самосебе си“. Лесно е. Мозъкът не полага никакво усилие: той не се напряга да разпознава, да запаметява, да съпоставя, да разбира. На дисплея всичко е концентрирано. „Там има много по-ярки цветове, отколкото в природата, има много по-наситена информация, дори звукова, има много по-добра резолюция. Мозъкът се научава: „аха, взимай информация оттам“, казва Влаева.
Фактът, че за много семейства смартфонът е единственият начин да овладеят поведението на детето, е истински бич, категорична е специалистката по ранно детско развитие. „Детето е мирно само пред телефон. Страшно много хора хранят детето си с помощта на смартфон, държат детето спокойно само с помощта на смартфон. В тези случаи можем да говорим за пристрастеност. Колкото и силна дума да е това, ситуацията не би трябвало да е такава“.
Все пак понякога е приемливо да забавляваме детето чрез смартфон
Има, разбира се, и изключения. Понякога можем да си позволим да ангажираме вниманието на детето с концентрираните образи на смартфон или таблет. Осъзнатите родители знаят добре тези сценарии. „Филмчетата, телефонът, песничките – всичките могат да бъдат изключително полезни инструменти в определени моменти, като например този: детето е с 40 градуса температура и трябва да стои с компрес на главата. За да го успокоим в този тежък момент, да, можем да му дадем телефон,“ посочва Анна Влаева. Решението е въпрос на сравнителни предимства и недостатъци. Ето още един пример: „Ако имаме път от София до Русе, а има задръсвтане по средата на магистралата – нормално е детето да няма търпение. То не разбира какво се случва, не може да си наложи да чака. Тогава мултимедията е един прекрасен инструмент, с който да го задържим спокойно“.
Навременна преценка
Какъв е изводът? Желателно е още преди появата на детето на бял свят родителите да коментират помежду си и да имат ясна, готова идея какво ще „правят“ с екраните в дома си. Те трябва да преценят какви са рисковете, ползите, потенциалите. „Има хора, които изобщо не ползват вкъщи екрани – просто такава им е професията. Съществуват и други хора, които са всеки ден пред монитора. Просто работата им го изисква. Би следвало такива семейства по различен начин да поставят екраните в ежедневието на детето,“ казва Влаева.
Хората, чиято работа изисква да стоят пред монитора, ще трябва да прецизират решението си по-внимателно. Ако детето наблюдава родителя си да прави „нещо“ пред дисплея, но на самото дете това е напълно забранено, ситуацията би нанесла много по-голяма щета за семейството, казва специалистката. „Детето си казва, „аха, те си играят с нещо много интересно, пък на мен не ми го дават“ - и в резултат на това се създава подозрение и недоверие към родителя“. В подобни случаи е редно родителите, които работят от къщи и пред екран, да помислят как да дадат на детето си добре премерено позволение да има известен достъп до дигиталните устройства в дома.
