Бебетата растат смайващо бързо и много често стигаме до решението да подарим неизносените им дрешки на други семейства, чиито дечица са по-малки. Подобно нещо се случва и с ергономичните раници за носене на децата. Когато децата ги „надраснат“, раниците, които са здрави и запазени, често биват подарявани – на братя и сестри, на приятели, на съседи и добри познати. Можем ли да носим бебето си в ергономична раница втора ръка? Това е нашият съвет: допитайте се до консултант, преди да купите - а не след това.

Множество изследвания доказват, че носенето на бебето близо до тялото на родителя укрепва връзката между детето и родителите, облекчава дискомфорта при колики и никнене на зъбки, насърчава речевото развитие. Същевременно това позволява майката или таткото да разполага със свободни ръце за справянето с рутинни дребни задачи. При придобиването на ергономична раница втора ръка конструкцията следва да бъде внимателно инспектирана. Родителите е добре проверят за прекомерно износване на текстила, здравината на катарамите и ремъците, закопчалките, които държат коша, колана.

Но дори да се уверим, че всичко е здраво, това не е гаранция, че ще можем да носим своето бебе в ергономична раница втора ръка. Причината е основно в това, че всички ние сме различни като телосложение. Следователно конструкция, която е прилягала отлично на едного, може да е неудобна и понякога дори напълно неадекватна за другиго.

Ръстът

Ръстът на майката е един от ключовите фактори, по които се различаваме. Заради различния ръст може да се окаже, че нашата ергономична раница втора ръка е неудобна. Например, раница с дълги презрамки, която пасва отлично на висок човек, може да се окаже абсолютно непригодна за ниска на ръст майка. В някои случаи презрамките просто не могат да се скъсят достатъчно, дори да бъдат свити до позиция „минимум“. Тогава бебето ще увисва ниско спрямо тялото на родителя. Вместо пред гърдите му, бебето ще застава пред корема, което прави носенето неудобно и за детето, и за възрастния.

Рамене и раменна гъвкавост

Конструкцията на раменете на родителя също има значение: не всяка раница приляга еднакво на различните типове рамене. Раница с широка презрамка не би застанала добре на крехка дама с компактни рамене.

Освен ширината на рамената, значение има и тяхната форма. Хората с по-остри, „правоъгълни“ рамене като цяло нямат съществен проблем, при тях почти всички модели прилягат добре. Заоблените рамене обаче изискват по-специфична конструкция на презрамките. Значителна част от производителите на ергономични раници разработват модели с извита презрамка, която навлиза по-навътре в зоната на гърба – двете презрамки се „сближават“ в областта на плешките на носещия родител.

Друг фактор на различие е височината на ремъка, скрепващ презрамките една към друга в зоната на гърба. Този ремък се закопчава с оглед безопасност, най-често катарама или магнитна закопчалка. Но това изисква да се пресегнем и достигнем до средата на гърба си – докъм зоната между плешките. Има хора с гъвкави стави, които с лекота се пресягат зад главата си и могат да достигнат до средата на гърба си с длан; има обаче и хора, които не могат да стигнат по-далеч от основата на врата си. Това е въпрос на физиологични дадености, които не можем да променим. Ала ергономична раница втора ръка, която е с ниско разположен свързващ ремък, би била неудобна и дори невъзможна за ползване от човек, който не може да се пресегне толкова назад към гърба си.

Тазовите кости

Тазовите кости също са фактор за удобството на раницата. При хора с „остра“ телесна конструкция, когато тазовите кости са ясно изразени и „изпъкнали“, един твърд колан на ергономичната раница би бил неудобен – той ще опира остро в „кокала“. Ако имаме подобно телосложение и вземем ергономична раница втора ръка от семейство, в което родителите нямат толкова изпъкнали тазови кости, дълго ще се чудим защо тази раница ни е неудобна, „опира“, „ръби“ и създава дискомфорт.

Има ли адекватно решение?

Както става ясно, изборът на ергономична раница е изключително индивидуален, твърде много зависещ от личните физически дадености на бебеносещия родител. Естествено, че значение има и самото дете. Например, едно едро бебе, носено от нисичка и слабичка майка, поставя много изисквания към ергономичната раница.

Изборът става още по-сложен тогава, когато и двамата родители носят бебето, защото неизбежно телосложението им е различно. Тогава конструкцията и компонентите на носилката трябва да са с огромни възможности за регулиране и бързо пренастройване.

Ето защо твърде рядко се случва ергономична раница втора ръка да приляга добре и на второто бебеносещо семейство.

От друга страна точно с това можем да бъде полезни ние, консултантите по бебеносене. Преди да купите (или приемете за подарък) ергономична раница от семейство, което вече няма нужда от нея, най-добре е да се допитате до консултант дали конкретният модел би бил удачен спрямо личните Ви физически данни. Идеалният случай предполага да изпробвате раницата в присъствието на консултант, за да Ви помогне да я регулирате и да прецените дали конструкцията й приляга на собствената ви физика.

Подобна практика съществува, например, при покупка на автомобил втора ръка. Мнозина купувачи ангажират (най-често срещу хонорар) механик, който да ги придружи при огледа и тестването на колата, преди да сключат сделка с продавача. Можем да заимстваме добрата практика, защото носенето на бебето трябва да е безопасно за детето и удобно за него и родителите.

До 3-годишна възраст на детето нито един вид дигитално устройство с екран не е полезен за бебето. Употребата на дисплеи за усмиряване на немирните деца е откровено вредно – то води до пристрастяване и до т. нар. „екранен аутизъм“. От тази гледна точка е желателно родителите отрано да вземат решение как ще позиционират екраните в ежедневието на детето, съветва Анна Влаева, специалист и консултант по ранно детско развитие.

„Дали е редно да занимаваме детето чрез екран? Не, не е. Точно това е причината за явлението, което в днешно време се наблюдава сред децата и се нарича „цифров аутизъм“ или „екранен аутизъм“, казва Влаева.

Причини за екранния аутизъм

Защо се случва така? „Ако бебето и малкото дете често се развлича с екранни забавления, то развива пристрастеност,“ казва Влаева. Механизмът е доста семпъл: на екрана всичко е цветно, шарено, ярко, бързо и се случва „от самосебе си“. Лесно е. Мозъкът не полага никакво усилие: той не се напряга да разпознава, да запаметява, да съпоставя, да разбира. На дисплея всичко е концентрирано. „Там има много по-ярки цветове, отколкото в природата, има много по-наситена информация, дори звукова, има много по-добра резолюция. Мозъкът се научава: „аха, взимай информация оттам“, казва Влаева.

Фактът, че за много семейства смартфонът е единственият начин да овладеят поведението на детето, е истински бич, категорична е специалистката по ранно детско развитие. „Детето е мирно само пред телефон. Страшно много хора хранят детето си с помощта на смартфон, държат детето спокойно само с помощта на смартфон. В тези случаи можем да говорим за пристрастеност. Колкото и силна дума да е това, ситуацията не би трябвало да е такава“.

Все пак понякога е приемливо да забавляваме детето чрез смартфон

Има, разбира се, и изключения. Понякога можем да си позволим да ангажираме вниманието на детето с концентрираните образи на смартфон или таблет. Осъзнатите родители знаят добре тези сценарии. „Филмчетата, телефонът, песничките – всичките могат да бъдат изключително полезни инструменти в определени моменти, като например този: детето е с 40 градуса температура и трябва да стои с компрес на главата. За да го успокоим в този тежък момент, да, можем да му дадем телефон,“ посочва Анна Влаева. Решението е въпрос на сравнителни предимства и недостатъци. Ето още един пример: „Ако имаме път от София до Русе, а има задръсвтане по средата на магистралата – нормално е детето да няма търпение. То не разбира какво се случва, не може да си наложи да чака. Тогава мултимедията е един прекрасен инструмент, с който да го задържим спокойно“.

Навременна преценка

Какъв е изводът? Желателно е още преди появата на детето на бял свят родителите да коментират помежду си и да имат ясна, готова идея какво ще „правят“ с екраните в дома си. Те трябва да преценят какви са рисковете, ползите, потенциалите. „Има хора, които изобщо не ползват вкъщи екрани – просто такава им е професията. Съществуват и други хора, които са всеки ден пред монитора. Просто работата им го изисква. Би следвало такива семейства по различен начин да поставят екраните в ежедневието на детето,“ казва Влаева.

Хората, чиято работа изисква да стоят пред монитора, ще трябва да прецизират решението си по-внимателно. Ако детето наблюдава родителя си да прави „нещо“ пред дисплея, но на самото дете това е напълно забранено, ситуацията би нанесла много по-голяма щета за семейството, казва специалистката. „Детето си казва, „аха, те си играят с нещо много интересно, пък на мен не ми го дават“ - и в резултат на това се създава подозрение и недоверие към родителя“. В подобни случаи е редно родителите, които работят от къщи и пред екран, да помислят как да дадат на детето си добре премерено позволение да има известен достъп до дигиталните устройства в дома.

Преди да се роди бебе в семейството, бъдещите родители внимават с какво се храни бременната жена, за да не навреди на очакваното дете. Но когато то се появи на бял свят, хората изцяло преосмислят с какво се хранят. Нагласата се преобръща. Семействата започват съзнателно да търсят чиста храна за бебето си – и за самите себе си. Това сподели по време на форума „Спокойни бебета“ Ралица Касимова, съосновател на "Хранкооп София" – организацията, която провежда фермерски пазари в столицата и редица големи градове в страната.

„Когато видя млади семейства по пазарите, се радвам много. Това говори за осъзнат избор, хората който са направили – избор за своето здраве и здравето на поколението“, казва Касимова. „Когато човек погледне посетителите, това са преимуществено млади семейства с бебета и деца“. Своите наблюдения Касимова базира на над 10 години организиране на ежеседмични фермерски пазари и над 13 години функциониране на кооператива „Хранкооп София“.

Нещо повече от пазаруване

От самото си начало „Хранкооп София“ дава заявка, че работи с подбрани, качествени производители. Всички те предлагат екологична чиста продукция. Организацията контролира предлагането, но преди всичко насърчава личния контакт производител-купувач. „Много хора, преди да дойдат при нас, а и доста след като започнат да пазаруват редовно, всъщност не подозират, че при нас има задължително условие. Това е: зад щанда да да стои самият производител! Може да е самият той или член на семейството му, на стопанството,“ казва Касимова.

С течение на времето това изгражда жива връзка между фермерите и техните потребители. Познанствата постепенно еволюират в приятелства. „За потребителите е важно, разбира се, да знаят кой произвежда храната им – тази, която дават на децата си. А за производителите е изключително зареждащо. Окриляващо е да познават хората, които купуват продуктите им. те виждат жени с коремчета, после с бебета и после с вече подрастващи деца, които щъкат по пазарите! Възникват дори отношения, при които даден производител казва, „този клиент обича нещо, аз ще му го запазя, въпреки че той ще дойде по-късно на пазара“, казва Касимова. Понякога потребителите дори ходят на гости на фермерите.

Осъзнато родителство

„Родителите, които виждаме на пазарите, са активни потребители. Те са много информирани родители. За тях е много важно от кого какво купуват. Знаят, че инвестират в здравето си и това на децата си,“ казва съоснователката на фермерските пазари. „Това е една от причините, заради които ние държим именно производителите да бъдат зад щанда. Така потребителите могат максимално точно, ясно и от извора да получават информация за подбора на чиста храна за бебето, за себе си, за семейството“.

Хората се образоват, интересуват се и осъзнават повече. „И много ми се иска да допринасяме за това. Често ми се случва да получавам обаждания от потребители от страната, които търсят продукти за захранване на бебе. Съдействам им винаги както мога. Гледам или да изпратим с куриер, или да ги свържа с местни производители, които живеят наблизо, за да ги зареждат. Още когато влязох в тази организация, аз се зарекох, че каквото зависи от мен – ще го сторя, за да помагам на хората да имат достъп до качествена храна.“