Ани Събева Това беше едно голямо преживяване, уникално пътуване и натоварващи 30 часа.
Започвам с това, че от както съм майка не сме пътували извън България, а аз обожавам такива разходки. Моя спътничка беше Ивелина, собственик на българската марка ергономични носилки Kaya.
Дълго мислихме дали да пътуваме сами или с бебетата и сме доволни от взетото решение, да сме сами. Тъй като и двете кърмим взехме ранен полет в деня на Шоуто и ранен полет за обратно на следващия ден. Липсвали сме има няма 30часа!
Качихме се, отлетяхме, говорихме 3часа и стигнахме.
Първа снимка изпратена до България, за да заявя, че Дидо не е извадил късмет и съм жива, и здрава. Много бързо се ориентирахме и стигнахме до Конгресния център, в сърцето на Лондон. Там още на входа срещнахме Цвети от Възела и Хриси от Слинготека и на късмет успяхме всички заедно да присъстваме в един workshop за еластичен слинг.
Показваха ни стандартното предварително връзване - pocket and front double hammock.
За англичаните е много важно да е лесно. На въпроса дали практикуват Fwcc с еластичен слинг, те отговориха, че не е няъзможно, но излишно трудно.
В общи линии те носят дори недоносени в еластичен слинг и за тях предимството му е, че се връзва предварително.
След това разгледахме търговската зона, много наподобяваше на Слинго Фест. Преобладаваха английски марки. Имаше огромна тестер зона, където можеше да се пробват различни слингове и други носилки. Но определено the wrap show е предимно място за слингове. И определено там масово носеха със слингове, та дори и бащите. Бащите междудругото масово участвха в лекции, workshop и дори в танци за “мама и бебе”.
Изслушахме лекциите
“How to carry curious baby”,
Участвахме в уоркшоп по връзване на гръб, танци за мама и бебе, обядвахме, цедихме
И вече бяхме многооо уморени, но тествахме всичкоооо. На тестер зоната срещнахме Hedwych и Сиана от Where Siya shines.
Към 15:30 излезнахме от Конгресния център и се разходихме из Лондон. Многоо на бързо.
След като разгледахме основните забележителности на центъра се отпрахме към “квартирата”. 🙂
Всъщност имам много близка братовчедка, която живее в Лондон и тя ни приюти. Та пазарувахме, возихме се на метро и после на двуетажен автобус на втория етаж и стигнахме съвсеем на време. Малко женски разговори и отпускане. Дадохме си много хубава равносметка за приликите и разликите ни с англичаните. И с изненада установихме, че се справяме добре. Разбира се научихме доста и обещаваме да се поучим от усетеното и видяното.
На другата сутрин тръгнахме рано, за малко не изтървахме обратния полет и бягахме под кънтенето на високоговорителите “гейт 15 за София затваря врати”, да обявяваха го на български. Та с треперещи крака, разлупани сърца и олекнали ( във всеки смисъл) се качихме на полета за София 🙂 отново 3часа разговори и бяхме на родна земя където най-накрая си накърмихме децата.
