Кога е време за носене на бебето с лице напред?

Ако търсите информация в интернет по въпроса кога можем да си позволим носене на бебето с лице напред, без съмнение ще останете безкрайно объркани. Някои източници казват, че е абсолютно забранено. Други – че може да се започне около 4-6-месечна възраст на детето. На кого да вярваме в това море от противоположни мнения? Каквито и аргументи да прочетете, най-важният почти не се споменава.

Нека първо изясним какво ще рече носене на бебето с лице напред. Това е позицията, при която бебето е в носилка – слинг или раница за бебеносене – и се намира пред гърдите на родителя, но детето гледа напред, така че гръбчето му опира в корема и гърдите на носещия родител.
Това уточнение е важно, защото „с лице напред“ е и носенето на детето на гръб.

За какво е цялата шумотевица?

Навярно темата за носене на бебето с лице напред е най-спорната, най-противоречивата изобщо, когато става дума за бебеносене. Производителите на слингове и раници, консултантите по бебеносене, родителите – всички те имат своите аргументи и контра-аргументи.

В Слингомания сме безкомпромисни по отношение на позицията, развитието и безопасността на бебето и от тази гледна точка фронталното носене на бебе с лице напред не е приемливо. Ето защо.

Натиск върху гърба

Проблемът с изправянето на бебeшкия гръб възниква от продължителното натоварване. Поставянето на бебето с лице напред изправя гръбнака му, принуждавайки го да стои в позиция, обратна на естествената „С“-извивка. Когато тазът на бебето се изтегля назад и и гърбът се изправя форсирано, телцето на бебето е принудено не само да носи тежестта на собственото си тяло, но и да поема ударната сила на всяка стъпка, която носещият родител прави, защото мускулите му са все още слаби в периода от новородено до около 4 месец. Мускулите на гърба и кръста са готови да носят тежестта на горната част на тялото едва когато бебето седи самостоятелно. Обикновенно след 6-7 месец. Дори тогава, обаче, тази позиция не е подходяща.

Провисване на краката

По време на носене на бебето неговите краченца трябва да бъдат свити в позицията „М“, за да се избегне увреждане на тазобедрените стави. При позицията „М“ коленете са на равнище, по-високо от дупето на бебето, и сочат към тялото на родителя.

При проектиране на ергономичните раници това се постига, като платката на раницата образува „седалка“: обхваща дупето и покрива цялата задна част на бедрата чак до свивката на коленцата.
Ала при фронтално носене на бебето с лице напред няма как да се постигне поддържането на правилната, ергономична позиция. Бедрата нямат опора. Крачетата увисват надолу. Това е опасно както за тазобедрените стави на детето (носи риск от дисплазия), така и за гръбнака му заради неестественото им натоварване.

Натиск върху слабините

При това положение носенето на бебето с лице напред оказва ненужен натиск върху слабините на детето. То може да протрие вътрешната част на бедрата на бебето.

При момчетата е особено проблемно. Да пада цялата тежест на телцето върху най-чувствителните им части не е никак здравословно в дългосрочен план.

Трудно е за носене

Дори да допуснем, че има носилка, която ще съумява да поддържа правилната, ергономична „М“-поза на бебето при носенето с лице напред, то това би било изключително неудобно за носещия родител. Защо? Когато носим товар, който е изпъкнал напред пред корема ни, значителна част от тежестта пада върху раменете. Това изисква голямо физическо усилие и скоро ни обзавежда с болки в раменете и гърба. Ако не вярвате, направете си експеримент: окачете на врата си един кухненски стол (приблизително тегло 7 кг., т.е. колкото едно подрастващо бебе), с облегалка към корема си, и походете с него. Само след 15-20 минути ще усетите натоварването в горната част на гръбнака. Няма как да излъжем законите на физиката, поне не и на тази планета.

Претоварване на нервната система

Това всъщност е най-големият проблем при носене на бебе с лице напред: претоварването на нервната система. В бебешка възраст всичко, което децата виждат и чуват, представлява стимулация – цветове, образи (особено движещи се), непознати звуци. Всеки период на будуване на бебето трае дотогава, докогато неговите възприятия се „натоварят“ достатъчно с впечатления. При достигането на предела на натоварване на детския мозък той прекратява попиването на нови впечатления: бебето заспива. Тогава мозъкът почива.

Носеното бебе заспива удобно с лице към тялото на носещия родител. То се сгушва, отпуска се, спира да гледа наоколо. Ограничава се пороят от впечатления за детското мозъче. Това му позволява да се „изключи“ от въздействията на външния свят. Мозъкът може да си почине.
При носене на бебето с лице напред детето не може да се сгуши и да се „скрие“ от пороя от образи и движения. Това води до свръхстимулация на неговия мозък. При претоварването децата рядко имат адекватна реакция, но проблемите остават отвъртне.

Подрастващите бебета, които будуват по-дълго и гледат повече, могат да гледа напред, когато бъдат носени на гръб. Тогава те разглеждат околния свят иззад рамото на мама или тати. Виждат всичко. Оглеждат се любопитно. Но когато се изморят, когато се преситят с впечатления, те отново имат удобната възможност да се сгушат, да отпуснат глава на рамото на мама или тати – и да заспят. Мозъкът „изключва“ възприятията, за да може да „сдъвче“ новопостъпилата аудиовизуална информация.

Нашата колекция от ергономични раници, може да разгледате тук: https://slingomania.net/produkt-kategoriya/ergonomichna-ranica/