Щастлив УМ

Публикувано от Ани Събева на

Щастлив УМ

Детското психично здраве или как да „научим“ детския мозък да бъде щастлив

Всеки възрастен някога е бил малко дете, уязвимо и зависимо от грижите на хората около себе си. Тази ранна част от живота на рожбите ни поставя началото на едно светло или пък недотам такова бъдеще.

Нашето общество постепенно осъзнава колко е важен добрият старт в живота на децата. Има все по-голям брой кампании за насърчаване подкрепата на психичното здраве на децата и юношите в училищата.

Въпреки това, акцентираме върху факта, че животът на детето не започва, едва когато то стане ученик. Психичното развитие е в разгара си на много по-ранен етап.

Мозъкът на бебето започва да се развива още от утробата. При раждането на мъника мозъкът вече има всички неврони (мозъчни клетки), които някога ще притежава. Следващите месеци и години определят как тези неврони ще образуват връзки, създавайки мрежа, която да подпомага детето относно това как разбира света. Бебетата могат да чувстват, те имат емоции, те се учат как да реагират на събитията около себе си и как да общуват с другите. Това умение датира от най-ранна седмица. Какво изумително чудо е човекът, нали?

Да, децата имат активен умствен живот, който започва още при раждането. Осъзнавайки това, ние – родителите, сме способни да предотвратим проблеми, които биха могли да се проявят в училище. Запомнете – превенцията е по-добра от лечението.

Първите 1001 дни са ключов етап

Първите 1001 дни от живота на бебето (приблизително първите три години) са ключов етап от растежа и развитието. Това е моментът, в който мозъкът на детето е значително оформен, попивайки жадно преживяванията от средата около него. Всяко събитие оказва влияние, мъниците придобиват свои личен опит.

През първите няколко години повече от един милион неврални връзки се образуват всяка секунда, след определени процеси, налице е мрежа от взаимносвързващи се неврони, по които се движат нервните импулси (нервните импулси в организма се приемат, провеждат и предават само от един вид високоспециализирани нервни клетки – неврони).

Взаимодействията Serve and return (даване и връщане) формират „архитектурата“ на мозъка и обясняват как гореспоменатите връзки изиграват важна роля относно растежа му. Бебето „дава” и очаква да види, дали родителят ще върне топката. Ако топката се върне, бебето е научава, че действието е създало реакция. Бебетата всъщност са малки учени, тестващи заобикалящия ги свят, за да видят какво се случва, да разберат как действат различните методи на реакция и как те, като активни лица, могат да се впишат в тази среда.

Описвам този процес на родителите, с които работя, давайки за пример технологичната пътна карта. В началото пътeките са малки и обрасли с буйна растителност. Нека си представим, че по тях преминават вестоносци. И така, тези хора, носещи важни съобщения, минават често по дадена пътека – в едната, а после и в другата посока. Колкото повече се използва маршрутът, толкова по-леснопроходима и широка става пътеката, а вестоносците могат да пътуват значително по-бързо. Ако „вестителите“ престанат да използват тази пътека, постепенно тя ще се превърне отново в „джунгла“ и в крайна сметка ще изчезне (това е част от естественото оформяне на мозъка на по-късен етап от живота).

Но с последователно и редовно използване, пътеката се превръща в път, а след това и в първокласна магистрала. Бебе, на чиито нужди винаги е отговорено, знае, че хората, които го обичат, ще откликнат на призивите му за грижа, любов и внимание. В този случай е създадена „люлка на доверието и спокойните взаимоотношения“. Съществува опция и за противоположен вариант – „люлка на страх, самота“, напоена със стрес и адреналин.

Цялостната последователност е ключова (не търсете съвършенството) – особено през този период на бързо развитие на детския мозък.

Нека да кажем и нещо успокояващо – ако родителите невинаги реагират акуратно спрямо емоциите на бебето и понякога губят последователността относно посоката на движение, това няма да превърне автоматично магистралите в джунгла (помните горните абзаци, нали?).  

Мозъкът на бебето се развива спрямо средата, която го заобикаля

Д-р Брус Пери, детски психиатър и невролог, професор по психиатрия и поведенчески науки,твърди, че мозъкът на едно бебе се развива последователно и „в зависимост от начина на употреба” (Момчето, което беше отгледано като куче). В книгата си д-р Пери обяснява какво става в мозъка, когато в тази ранна възраст човешкото същество е изложено на краен стрес. Ясно се казва, че мозъкът е програмиран да се развива в определен ред, изграждайки се отдолу нагоре и ако основите на мозъчната „архитектура“ са нарушени от хроничен стрес или травма, това ще има дълбоки последствия в бъдещето.

За щастие, бебетата и техните родители се учат едновременно да отговарят взаимно на своите нужди, намирайки се в нормална, здравословна среда.

Децата не биват да се разглеждат от дълбочината на травмата, която са преживели, те представляват много повече от своето трудно минало.  Необходимо е да вникнем цялостно и положително в личността им, като се фокусираме върху предимствата и качествата, които притежават, а не само върху недостатъците и слабите им страни.

Пълноценното общуване, което едно дете има с родителите си, до голяма степен би могло да му помогне да се възстанови емоционално от преживян силен стрес. Правилните взаимоотношенията са „агенти на промяната“, а най-мощната терапия е човешката любов.

Заедно с бебето се ражда и майката

Бебетата и майките са едно цяло. Когато получават подкрепа от близкото си обкръжение и им се дава възможност да се доверят на инстинктите си, те бавно, но сигурно израстват, а отношенията и връзката помежду им процъфтяват. „Химията на прегръдките“ действа сякаш зад кадър, сплитайки красиво отношенията между мама и бебе.

Предродилната депресия и други подобни психични предизвикателства са много чести, но въпреки това хората не са достатъчно информирани по темата – фокусът е обърнат най-вече към постнаталните проблеми. Смята се, че липсата на правилно инвестиране в перинаталното психично здраве носи икономически и социални дългосрочни разходи за обществото от около 8,1 милиарда британски лири за ражданията за една година във Великобритания.

Да се чувстваш в безопасност с другите хора – може би това е най-важният аспект на психичното здраве; сигурните взаимоотношения играят основна роля за това животът на хората да бъде смислен и удовлетворяващ.

За да могат бебетата да цъфтят от щастие, майките също трябва да бъдат щастливи.

Джеймс Хекман, Нобелов лауреат, отбелязва, че инвестирането в ранното детско развитие оказва благоприятно влияние и от социално-икономическа гледна точка.

Инвестицията в ранното детско развитие трябва да започне от раждането –  на третата или четвъртата година от живота на мъника определено е късно и недотам ефективно. Именно инвестирането в качествено ранно детско развитие от раждането до пет годишна възраст на деца в семейства в неравностойно положение е от значение за обществото.

Нежното и отдадено родителство изгражда щастливо самосъзнание, създава здравословна среда за вътрешния мисловен живот, това от друга страна благоприятства в дългосрочен план психичното състояние.

Някои учени – като Майкъл Мийни например, продължават да изследват влиянието на социалната среда върху геномната структура и функция, а резултатите са красноречиви.

Ето някои съвети за родители:

* Бъдете откликващи родители

Когато бебето ви плаче, вземете го, за да се успокои, знаейки, че това му помага да се развива правилно, да се чувства ценно и да придобие усещане за принадлежност.

* Дарявайте на детето нежен допир и прегръдки

Близкият контакт и мекото докосване (гушкане, галене, масаж, люлеене) са съществена част от изграждането на привързаност (което по-късно насърчава увереното изучаване на околния свят). Човешките ни инстинкти са силни, именно зад „химията на гушкане“ откриваме голяма част от неврохимичната наука. Освобождаването на окситоцин изгражда любяща връзка. Нежният допир влияе благоприятно върху хипоталамо-хипофизната ос и производството на кортизол, намаляване на болката и регулиране на стреса. Не се страхувайте да прегръщате бебето си често; вие му помагате да се изгради като спокойна и сигурна личност.

*Бебеносене – по-близо до сърцето, по-близо до щастливия ум

Не е тайна, че част от предимствата на бебеносенето се кореният в постоянния контакт, деликатния допир, усещането за близост. Бебетата се чувстват сигурни и закриляни. Бидейки носене в носилка, мъниците насочват енергията си в правилна посока – уверено да развиват нови умения и да опознават все по-добре околния свят. Предимства има и за мама – ръцете ви ще са свободни да изпълняват рутинните задължения от ежедневието, също така ще имате възможност да обърнете внимание на себе си във всеки аспект, грижейки се за психическото и физическото си здраве. Потърсете библиотека за ергонимични носилки – доверете се на консултант, който да ви съветва и води в избора на носилка (безопасна за бебето, удобна за вас и мъника).

* Говорете на бебето си, усмихвайте му се, смейте се играйте заедно

Не можете да си представите всъщност колко е важно това за правилното психично развитие на детето. Бебето ще запомни, че е обичано, а това ще го мотивира да продължи да развива нови умения.

*Разпознавайте бебето като човек с чувства и емоции; малките деца нямат способността да манипулират

Мозъка на бебето е етап на развитие, когато децата са нервни, причината може да бъде различна. Бебетата не плачат, за да досаждат. Всъщност това е техния начин да изразят своето емоционално състояние и да поискат помощ. 

* Грижете се за собственото си психично здраве

Това е абсолютно необходимо; вашето собствено здраве и благополучие са ключът към възможността да бъдете добър родител. Ако имате нужда от почивка за няколко минути, сложете бебето си на безопасно място и си подарете релакс. Обградете се с колкото можете повече подкрепа – хора, които ви карат да се чувствате добре, а не ви потискат или критикуват. Направете първата стъпка и разговаряйте с партньора си за своите емоции; ще се насърчавате взаимно, ще си бъдете опора и ще си давате кураж в трудни моменти.

* Научете се да  цените себе си – и майката, и бащата, са важна част от семейството – щастието ви рефлектира и върху детето

Вашето бебе не се нуждае от съвършен родител, а от любящ. Това е пътуване, което преживявате заедно. Не е нужно да критикувате себе си постоянно или да се вглеждате в дребни грешки. Всеки има лоши дни, не сте изключение, само помнете – това няма да повлия негативно на развитието на детето ви, всичко ще бъде наред.

Бъдете благосклонни към себе си – вие също се учите! Заедно с бебето придобивате умения как да сте по-добър родител.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *